Обща информация
ДГС Звездец
"Югоизточно Държавно Предприятие" ДП - Сливен
ТП “Държавно горско стопанството-Звездец” е получило името си от с. Звездец, където е установено седалището на администрацията му. Територията на стопанството заема южната част на Бургаска област, 99 % е част от община Малко Търново и 1 % от община Созопол. На изток то граничи с ТП „ДЛС - Граматиково”, на запад - с ТП „ДГС – Средец”, на север с ТП „ДГС – Ново Паничарево”, а на югоизток - с ТП „ДГС – Малко Търново” и на юг с границата на стопанството минава по държавната граница с Република Турция. Северната граница на горското стопанство минава по първостепенната вътрешна Странджанска верига, изразена с главното било Двата близнака – Босна – Живак, завършващо при с. Визица. От него в югоизточна посока към р.Младежка се спускат множество второстепенни била. От с. Евренозово в югоизточна посока се спуска билото Евренозово – Звездец – Петрова нива, което е вододел между реките Младежка и Велека. По - главни била в южната част на стопанството са: Пирамидата – Дълбокия път – Ковач, което е вододел между реките Велека и Катун и билото Въжиево – Св.Костадин – Стоилово.Лесоустройството е извършено в границите на землищата на селата: от с.Звездец, с. Младежко, с. Евренозово, с. Близнак и част от землищата на, с. Бяла вода, с. Стоилово, с. Бръшлян и с. Индже войвода.
ТП “Държавно горско стопанство – Звездец” е разположено в най- южната част на българската част на Странджа планина, непосредствено до държавната граница с Република Турция. Според геоморфоложкото райониране на България ТП „ДГС- Звездец” попада в средногорско-тракийската геоморфоложка област, в подрайон 310. Района на горското стопанство има форма на неправилен четириъгълник с дълъг диагонал северозапад – югоизток около 27 км. И североизток – югоизток около 19 км. по права линия. Горският фонд представлява един голям комплекс гора, който само в западната част на стопанството е разкъсан на 5 бр. малки комплекса, сред земите на селскостопанския фонд и изключените, но неусвоени гори.
Горите на горското стопанство изцяло попадат в границите на Природен парк „Странджа”, поради което тяхното стопанисване е съобразено със запазване на биоразнообразието и защитените територии, устойчивото, природосъобразно стопанисване и многофункционално ползване, максимално ограничаване на голите сечи и реконструкциите, удължаване турнусите на сеч, там където и възможно. Крайната цел на тези мероприятия е равномерно възрастово разпределение на дърветата в самите насаждения и възможно по – голямо покритие на горската площ от разновъзрастни гори. Ръководеният принцип е екосистемния подход.
Основната дейност на горското стопанство е ползването на дървесина от горите и търговия с нея, като осъществява и много други с по – малък обем странични ползвания – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, бране на билки, горски плодове и гъби, горско пчеларство. Доста добре развит е и ловния туризъм, фототуризма, любителския риболов. Особен интерес представлява лова на дива свиня, сърна и бекас.
Общата площ на ТП „ДГС - Звездец” е 20 952 ха, от която 16 568 ха са държавни горски територии, 3450 ха – общински горски територии и 934 е собственост на юридически и физически лица. Територията на горското стопанство е разделена на три горскостопански участъка: Първи ГСУ “Босна”, Втори ГСУ “Звездец” и Трети ГСУ “Стоилово”. Седалищата и на трите участъка се намират в с.Звездец.
На територията на стопанството има добре развита държавна и горскостопанска пътна мрежа, която създава благоприятни условия за правилната организация на дейностите, мероприятията и опазването на горския фонд в района. През средата на стопанството минава шосето Бургас - Звездец - Малко Търново – Лозенград, което е част от международен път. От него при местността „Босна” се отделят два важни стратегически пътя единият за селата Визица, Граматиково до гр. Царево и другия за с. Варовник, гр. Средец, гр.Елхово, Република Турция. Друг важен път е с. Звездец - с. Евренозово - с. Близнак, който достига до с. Варовник и пътя за гр. Средец. Тези пътни артерии са основни и са единствената връзка с останалата част от областта и страната. През горските масиви е налице мрежа от шосета ( общински пътища ) и камионни горски пътища в сравнително добро състояние, като някои от тях могат да се ползват само при сухо време.
Природни забележителности:
1. Пещери и извори на р. Младежка – Обявени със Заповед № 4051 / 29.12.1973 г. на МГОПС с площ 20,3 ха, от която залесена 2,8 ха и незалесена 17,5 ха. Обхващат силно разсечен карст с няколко пещери и карстови извори в м. Калето край с. Младежко.
2. Пещера „Елината дупка” – Обявена със Заповед № 206 / 23.03.1981 г. на КОПС с площ 6,9 ха, от която 4,3 ха залесена и 2,6 ха незалесена в м. Бялата вода. За нея се носи легенда, че когато момите са играли на хорото се появила силна вихрушка и задигнала хубавата мома Елена. След време са намерили плитките й около пещерата, от където тя носи името си. Преданието говори, че змей отвлякъл хубавицата.
Намира се в землището на с.Бяла вода по пътя Малко Търново - Бургас. На 47 км от Бургас, по пътя Бургас–Малко Търново се намирт разклоните за с.Варовник (в дясно) и селата Бяла вода и Визица (малко по надолу в ляво). Продължавайки за Малко Търново на около 3 км. след разклоните непосредствено в ляво от пътя се забелязва отворен вход на пещера, който е бил разкрит при строежа на пътя. Естественият вход на пещерата е разположен 30 м. по нагоре, перпендикулярно на шосето. Второ описание: Намира се в близост до чешмата „Бялата вода”, намираща се на 10 м. от пътя Бургас-Звездец, в долния край на голяма поляна. Тръгва се срещу течението на реката покрай поляната, стига се до канал за напояване и се тръгва по него до началото му. На 10-15м. след водоотбиването за канала се забелязва извираща вода. От тук на 50 м. денивелация на левия бряг, на южния склон, се намира входа на пещерата. Развита в мраморизирани варовици с горноюрска възраст (титон). Мраморите са среднозърнести, с масивна текстура. На цвят са бели, светлосивобели, често различно оцветени от съответно налични съставни минерали. На места силно е изразена хематизацията. Височина над МЕБ 50м.
3. Летен дъб – Обявено със Заповед № 775 / 28.03.1962 г. на МГГП. Вековно дърво с обиколка 5,50м., намиращо се в м. Тетрабаир край с. Звездец.
4. Благун – Обявено със Заповед № 1042 /30.11.1984 г. на МГОПС. Вековно дърво с височина 21 м. и обиколка 5,50 м., разположено край с. Звездец в м. Тончов пъзлак.
Защитени местности
1. Защитена местност „Велека”, с обща площ 1362,5 ха, от която залесена 1238,9 ха и незалесена 123,6 ха., в землищата на селета Звездец, Бръшлян и Стоилово. Бреговете са скалисти, урвести с канари и пропасти недостъпни на много места. Горските склонове са покрити с първични сложни естествени дъбиви и букови гори, убежище на много гнездещи птици – лешояд, скален орел, черен щъркел и много бозайници, включително видрата. Тази територия е особенно подходяща и атрактивна за посещение от туристи, достъпна от м. “Ковач”, “Петрова нива”, с. Стоилово и м. Въжиево.
2. Защитена местност „Кривинизово”, с обща площ 118,1 ха, от която залесена 105,8 ха и незалесена 12,3 ха.
3. Защитена местност „Моряне”, с обща площ 87,3 ха, от която залесена 77,6 ха и незалесена 9,7 ха.
4. Защитена местност „Босна”, с обща площ 53 ха, цялата залесена.
5. Защитена местност „Петрова нива”, с обща площ 139,7 ха, от която залесена 138,2 ха и незалесена 1,5 ха.
